Подчертано стилизираният разказ на Бертран Бонело за последните дни на парижки бордей в края на 19-и век извиква във въображението ни отпусната красота и откровената сексуалност на картина от френския романтизъм. Визуалната пищност на филма го подрежда между Ингрес и Реноар, но със стилистичните си провокации той напомня за пътуващ във времето Бодлер. През 19-и век по-голямата част от проституцията в Париж се извършва в огромни къщи, населени с елегантни труженички и проверена клиентела.
