Когато децата ни не общуват вече с нас, е хубаво да имаме приятел. За да отидем на басейн, да обядваме с някого. Да преживеем по-спокойно смазващо горещите летни дни. Но когато и приятелят липсва, съществуванието е непоносимо. Все по-тягостно става с напредване на възрастта, когато човек е самотен и немощен, още повече ако живее в Париж... под покривите. Но сърцето продължава да тупти. И докато дойде денят, в който силата на живота ще изчезне, все още можем да вярваме в срещите и в любовта.
